7 стъпки за справяне с поражението

Да си победител е  желание и на големи, и на малки. За съжаление животът не предлага само щастлив изход, а често - поражения. За да не бъде загубата голямо разочарование за детето, трябва да го подготвите.

Как да стане на практика

Дайте пример

Хлапето копира поведението на родителите си и техните реакции към загубата, формират отношението му към подобни събития. То наблюдава как се държат мама и татко. Затова във всяка критична ситуация се стремете да давате добър пример.

Позволявайте му да греши

Родителите са тези, които формират отношението на детето към собствените му грешки. „Аз ти казах да не влизаш тук, виж сега какво направи!“ , „Нали те предупреждавах, че не го правиш както трябва.“
Подобна реакция от страна на родителите налага забрана за допускане на евентуални грешки.
Не е необходимо непрекъснато да го предпазвате от възможни грешки. Пътят му в бъдеще едва ли ще е постлан с рози.
На хлапето му е нужно да натрупа негативен опит, за да може да „види“ и да оцени последиците от своите постъпки. И да е готово за различен развой на събитията.

Радвайте се на всяко постижение

Всяко състезание проверява готовността на участниците, но ако детето не е особено успешно и силно в определена област, това не бива да се приема като катастрофа. Поражението показва слабите страни.
Ако обаче винаги очаквате детето да победи, то ще приема всеки неуспех като трагедия.
Добре е да отбелязвате успехите, неговото старание и упоритост.

Хвалете го за успехите

Похвалата е мощно оръжие, което трябва да се използва правилно. Оценявайки усърдието на детето, не е нужно да му се възхищавате особено, ако за това няма повод.
Постарайте се да намерите тези начинания, в които то е успешно, старало се и и действително е заслужило похвала.

Винаги го подкрепяйте

Сдържайте разочарованието си от неуспехите на хлапето. Не го утешавайте, защото това ще го накара да се чувства нещастно.
В никакъв случай не му казвайте че е слабо, не особено умно или несръчено.
За детето е важно, че го разбирате и, че го слушате. Важно е, че сте до него, нека да говори, нека и да поплаче. Когато емоциите утихнат, поговорете с него за причината за неуспеха.

Убедете го, че печелившите и губещите често си сменят местата. И следващия път вероятно именно той ще е победителят.
Единственото, което е нужно е, да положи усилия и старание. Това, което е важно да възпитаме е детето да се включва в състезания, за да се стреми винаги към самоусъвършенстване.

Не се подигравайте при загуба

Подигравките няма да донесат никаква полза. Да омаловажите това, което то е направило, е обидно. Няма как разстроеното дете да усети друго, освен болка.

Учете го да уважава чуждата победа

Обяснявайте на детето си, че победителят е достоен за уважение и че всяко достижение е резултат от положен труд и заслужава уважение.
Намерете примери за „успех и за поражение“ в различни ситуации, при различни хора, негови идоли, гледайте заедно анимации, предавания, филми, в които има подобни ситуации. Там често се случва така, че главният герой в началото е аутсайдер, а след това набира опит, става по-мъдър и ... понякога побеждава.

Бъдете мъдри в подкрепата. Защото в живота  има и негативни моменти. Това е етап, когато се кове характерът.
Важно е още в детството то да научи, че пътят не гарантира единствено победи, а и провали. Затова има значение как всеки приема своите поражения, защото с тях не настъпва „краят на света“. Като научи с нас този урок,  детето ще стане психологически по-устойчиво, а това значи и по-щастливо.

Екатерина Демурия, адаптация Мона Василева